Древната столица на херцогство Монтефелтро (на 35 км от Пезаро) е разположена на върха на два хълма и по техните склонове, като покривите на къщите и църквите се спускат към Порта Лаваджине на североизток и Порта Валбона на югозапад.Градът е една от най-големите дестинации за арт туризъм в света заради своята история и множеството паметници и произведения на изкуството, които се намират в него.Той има много древен произход, но документи съществуват едва от III в. пр.н.е., когато Урвинум Матауренсе приема достойнството на римски municipium (останки от стени и театър). Стратегическото му положение благоприятства участието му в борбите, характерни за феодалния период, когато застава на страната на гибелините, а Антонио да Монтефелтро, потушавайки въстанието срещу император Фридрих Барбароса в Рим, печели на място титлата граф и длъжността императорски викарий на Урбино (1155 г.). Това е началото на връзката на града с династията Монтефелтро, която продължава, макар и с трудни и контрастни моменти, до изчезването ѝ. Преди всичко обаче при Федерико II да Монтефелтро, първо граф, а след това и херцог, Урбино достига върха на художествения си блясък, особено след като фамилията Монтефелтро постига териториално надмощие, окончателно изтръгнато от експанзионистичните амбиции на победения Сигисмондо Малатеста (1463 г.). Именно по заповед на херцог Федерико старият средновековен дом на фамилията Монтефелтро е разширен и украсен първо от Лучано Лаурана, а след това от Франческо ди Джорджо Мартини, докато се превърне в разкошния херцогски дворец, абсолютен шедьовър (със своите "Торичини" и "Кортиле д'Оноре") на ренесансовото изкуство, а днес е дом на престижната Национална галерия на Марке, в която се съхраняват абсолютни шедьоври като "Белязаният" и "Мадоната от Сенигалия" на Пиеро дела Франческа и "Мута" на Рафаел Санцио. Автентичен дворец, в който паметта на херцог Федерико и на сина му Гидубалдо и техния великолепен двор живее вечно; от стая в стая, от "Тронната зала" до "Студиото на херцога" с великолепната инкрустирана ламперия и серията портрети на "Знаменитите мъже". При разходките из Урбино, по стръмните улици и улички, обаче се срещат всички тесери на градската мозайка, която носи белезите на дълга художествена и културна история: от неопаладианската част на катедралата, възстановена от Валадие след земетресението от 1784 г., до великолепния травертинов портал (с копие на лунета на Лука делла Роббия) на църквата "Св.Доменико, от средновековната църква "Свети Франческо" с красива готическа куличка и голям олтар от Федерико Барочи, до ораторията "Свети Джузепе" с прочутите "ясли" от Брандани, от Палацо Албани (XV-XVIII в.) до близката църква "Свети Спирито" (XVI в.), до къщата, в която е роден Рафаел, седалище на основаната през 1869 г. Академия "Рафаел". По-нагоре се намира крепостта Алборноз, от чиито тераси гледката се простира в посока към Херцогския дворец с неговите "Торичини", но също и към най-близките хълмове, като този, над който доминира църквата С. Бернардино от XV в., седалище на Мавзолея на херцозите.
