Фонтанът Треви

Фонтанът "Треви" ни изглежда като чудо, като скъпоценност от вода и камък.Именно Марк Випсаний Агрипа, великият адмирал, създал мощния римски флот, но и опитен хидроинженер на служба при император Август, донася водата на Дева Мария в Рим през 19 г. пр. Акведуктът, построен с намерението да създаде безплатни бани за гражданите, посветени на бог Нептун, все още минава изцяло под земята, а фонтанът Треви е неговата "изложба", т.е. монументалният фонтан, който бележи края му.Водата, която тече в него, идва от изворите на Салоне, а името му - "Верджин" - произлиза от легендата, според която жадните войници на Агрипа били заведени до извора от младо момиче, всъщност девойка, или може би от богинята Диана, сестрата на Аполон, която обичала да се къпе в изворите в компанията на своите нимфи, завръщащи се от напрегнатия лов.По-просто казано, името на извора може да произлиза от особено леката и без варовик вода, която инженерите на Агрипа признават за подходяща за къпане. Фонтанът на Агрипа се състоял от огромна стена, върху която се опирали три събирателни басейна, и запазил същата форма до 1453 г., когато папа Николай V възложил на Леон Батиста Алберти да възстанови фонтана, след като го свързал отново с изворите. След това трите басейна са заменени с един огромен басейн.Едва при папа Урбан VIII Барберини се обмисля обновяване на фонтана. Папата иска да има изключително живописен и грандиозен фонтан, така че да се вижда от резиденцията му в Киринале.Затова той възлага поръчката на скулптора Джан Лоренцо Бернини, който представя множество проекти, всички от които са много скъпи. По този начин папата е принуден да повиши данъците върху виното, което предизвиква недоволството на римляните, които поверяват протеста на "Паскино", известната говореща статуя от Рим. (Това са останките на елинистическа статуя, намерена близо до площад "Навона", която от XVI в. нататък се превръща в характерна фигура на протест срещу най-важните обществени фигури, включително папите. Тя дължи името си на един герой от квартала, който бил известен със сатиричните си шеги и римляните решили да му поверят протестни стихове на листчета, които се окачвали на врата на статуята през нощта - "Паскуната"). По този повод протестът в стихове се оформил и статуята възкликнала:"Да пресъздадеш с вода всеки римлянин / от данъците утежнява виното на папа Урбан".Но само увеличението на данъците не било достатъчно, разходите, които трябвало да се направят, били огромни, а материалите - оскъдни, затова папата сметнал за най-добре да даде на скулптора писмено разрешение да разруши "Гробницата на Сесилия Метела", която той описал като "...древен паметник, с кръгла форма и от красив мрамор".Обезценяването на античните паметници е било често срещан обичай, за да се набавят евтино ценни материали, но това било прекалено: римляните се разбунтували и както папата, така и Бернини трябвало да се задоволят с немалкото количество мрамор, което успели да откраднат междувременно.Проектът им обаче не е завършен и те умират, преди фонтанът да бъде завършен.Три века по-късно папа Климент XII отново се заема с идеята за монументален фонтан и обявява конкурс сред най-добрите художници на онова време. Победител стават скиците на Никола Салви, които очевидно са вдъхновени от Бернини. Новата работа започва под ръководството на Салви, но и той умира преди да бъде завършена. Той е наследен от Джузепе Панини, който окончателно я завършва през 1762 г.Тази невероятна творба представлява гигантска почит към бога на морето в памет на построения в негова чест акведукт. Митологичните персонажи придават движение и динамика на композицията.Двата морски коня символизират състоянията на морето - единият е спокоен, а другият - развълнуван. Конете са водени от двама тритона, получовеци, полуриби, полубогове, единият от които надува с пълно гърло рог от раковина, чийто звук бил в състояние да успокои бурите и да възвести пристигането на бога на морето.В центъра, в арка, заобиколена от колони, доминира бог Океан, който стои и величествено наблюдава големия басейн с форма на раковина, представляващ неговите потопени владения.От двете страни на бога има статуи, разположени в две ниши, които олицетворяват изобилието и здравословността на водата.За произхода на акведукта напомнят двата фриза в горната част: вляво Агрипа, който одобрява проекта, а вдясно - девойката, която посочва на войниците извора. Отгоре сцената се допълва от мраморния герб на Климент XII и статуи, изобразяващи четирите сезона.Разбира се, не липсват любопитни факти и легенди, свързани с фонтана. В центъра на басейна е поставена травертинова епископска шапка, която изглежда е била хвърлена там небрежно: вероятно полемика срещу папството.Друг елемент, който привлича вниманието на зрителя, е голямата ваза вдясно от фонтана. Римляните са я нарекли "асото на чашите". Очевидно тя е поставена там от самия Салви по време на строителните работи, уморен от постоянните критики на бръснаря, който имал магазин от тази страна на площада.Огромната ваза напълно закривала гледката към строителната площадка, така че раздразнителният бръснар вече не можел да наблюдава и коментира текущата работа.Най-известната народна легенда, свързана с фонтана, уверява, че хвърлянето на монета в него отзад носи късмет и по този начин човек ще си осигури и завръщане във вечния град.Отдясно пък се намира "фонтанът на любовта"; той напомня на влюбените, че ако годеникът трябва да замине, то той задължително трябва да изпие водата му и да счупи чашата си, за да остане обвързан както с Рим, така и с годеницата си.Фонтанът е толкова добре познат в света, че не липсват опити за подражание: през 1919 г. един американец напразно се опитва да възстанови фонтана в градината си, като отделя 14 милиона долара, но проектът се проваля поради големината на работата.Киното също неведнъж е отдавало почит на фонтана, като една от най-известните и неповторими сцени е тази от филма на Федерико Фелини "La dolce vita", в която чувствената Анита Екберг преминава през водата, приканвайки недоверчивия Марчело Мастрояни да я последва. Мнозина си спомнят за него именно така: концентрация на красота и живот в движение, около които водата е главният герой, пейзажът и музиката.