След основаването на Санкт Петербург през 1703 г.започва изграждането на редица укрепления. Те са стратегически разположени през Финския залив, на Балтийско море, за да пазят града и да укрепят цялата област. Решението е взето в разгара на Великата северна война, продължила до 1721 г. Фортовете заедно образуват почти непревземаема защита срещу вражески атаки от морето. И през следващите два века Русия е построила над 40 укрепления между южните и северните брегове на Финския залив, осигурявайки още повече района.Построен между 1838 и 1845 г., Форт Александър е поръчан от император Николай Първи и носи името на брат си, император Александър Първи и подобно на много други в залива, е издигнат на върха на изкуствен остров.Проектиран и предназначен да бъде военна база, внушителното присъствие само по себе си е достатъчно, за да предотврати всеки опит за нахлуване в Санкт Петербург. Инсталацията с овална форма е с размери 295 на 197 фута общо, с три етажа, двор в центъра и стая, която може да побере 1000 войници. И въпреки че войниците никога не са участвали в битка, самата крепост играе ключова роля в Кримската война, предотвратявайки опитите на Кралския флот и френските флоти да влязат в руската военноморска база в Кронщад. След това Форт Александър е използван като възпиращ фактор само още два пъти: през 1863 г., когато се очаква нападение от Британската империя, и накрая в Руско-турската война (1877-1878).Но до края на 19 век крепостта става малко остаряла във военното си значение по отношение на защитата срещу съвременна артилерия и високо експлозивни снаряди. Използва се само за съхранение на боеприпаси.Няколко години по-късно, с откриването на патогена на чумата (бактерията Йерсиния )през 1894 г.от Александър Йерсин, руското правителство сформира специална комисия за превенция на чумната болест.
Всичко, от което се нуждаеха, беше подходящо място за ускоряване на изследването. И като се има предвид факта, че Форт Александрия вече не се използва като военна база и изолацията на мястото от континента, това е идеалното място, където руските учени могат да изучават всякакви смъртоносни вируси, като холера, тетанус, тиф, скарлатина и стрептококови инфекции. Но основният им фокус е бил чумата и приготвянето на серум и ваксина.Имперският Институт по експериментална медицина поръчва Форт като нова изследователска лаборатория през януари 1897 г.и със значително дарение, дадено от херцог Александър Петрович Олденбург, базата е обновена, за да служи на новата си цел.Учените използвали коне, за да проведат изследванията си, което не винаги било успешно. И по време на курса сред служителите се появиха три случая на пневмонична и бубонна чума, които доведоха до две жертви, един от които беше директорът на лабораторията Д-р В.и. Турчанинов-Визникевич. Телата са кремирани в пещите на крепостта поради високия риск от заразяване на други.Но като цяло съоръжението на Форт Александрия е успешно, разработвайки серуми срещу холера, тетанус и тиф. През 1917 г., след комунистическия преврат, лабораторията е затворена и крепостта е предадена на руския флот. Изследването е прехвърлено на институти в Москва и Петроград. Форт Александрия е изоставен през 1983 г. Днес е по-известен като Крепостта на чумата.
(От abandonedspaces.com )
