Фасадата е в късен бароков стил, изработена от мек варовик с подчертана неокласицистична нотка. Типологията на страничните кули на фасадата може да се проследи до някои френски постройки от XVIII в., които са вдъхновили архитектите от онова време.Увенчана с 4-те евангелисти от скулптора Джузепе Орландо през 1796 г., тя има три величествени портала в първи ред, оградени от коринтски колони: централният бронзов, дело на скулптора Джузепе Пироне, изобразява сцени от живота на свети Конрад от Пиаченца.Всичко това се намира на върха на величествено триетажно стълбище, първоначално от XVIII в., но напълно обновено в началото на XIX в.Отвътре постройката е във формата на латински кръст с три кораба, като централният е по-голям от страничните.Многобройни преустройства придават на цялата структура сегашния ѝ вид едва през 1889 г., когато е построен параклисът на Светото тайнство.Интериорът, който до средата на 50-те години на ХХ в. е бил почти напълно неподреден, е стенописан от Никола Ардуино от Торино и Армандо Балдинели от Болоня между 1950 и 1956 г. за обет, даден от кмета на град Ното на Сан Корадо Конфалониери по време на войната.В централната апсида откриваме два епископски трона от резбовано дърво и позлатени по повърхността, датиращи от XVIII-XIX в., дървен хор и мраморен герб на епископ Анджело Калабрета в центъра на пода.Главният олтар е от полихромен мрамор, а зад него е разположен триптих, изобразяващ свети Николай в центъра, свети Конрад вляво и свети Уилям вдясно.В страничните олтари обаче все още присъстват съществувалите преди това творби, възстановени след срутването през 1996 г.
