Преминавайки по пътеките на парка на херцогинята на Галиера във Волтри, заобиколен от величествени вековни дървета и съпроводен от шумоленето на ветровити листа, песента на птиците, а през лятото и от чуруликането на цикадите, човек стига до върха на хълма, където се намира светилището Nostra Signora delle Grazie. Според една легенда основите на този храм датират от времето на проповядването на Назарий и Целз в Лигурия, т.е. от I в. от н.е., но изглежда по-вероятно първоначалният строеж да датира от 343 г., както показва намерената наблизо плоча. Към църквата, първоначално посветена на Свети Николай, до която се намирал хоспис за поклонници, по-късно се присъединява манастир, поверен на отците капуцини. През 1864 г. херцогиня Галиера придобива целия комплекс, а църквата е използвана като пантеон на нейното семейство. След това храмът е реставриран през XIX в. в пизански романски стил, какъвто първоначално е трябвало да бъде.Според преданието по време на Войната за австрийското наследство, след като през 1746 г. млад мъж на име "Балила" вдига кърваво въстание срещу австрийските нашественици в района Портория в Генуа, на следващата година Мадоната от това светилище се явява на лагеруващите наблизо вражески войници, облечена в тюркоаз и с меч в ръка, и ги принуждава да бягат в безпорядък. Чудотворното явление е увековечено с розов прозорец в църквата, на който е изобразена Мадоната, държаща в ръцете си бебето Исус, а под него има надпис: "С явяването си Мария увенча делото, започнато в Портория".
