Фигурата на Свети Георги, светец, почитан в Лида в Палестина през III-IV в. от н.е., станал известен с легендата за благородния рицар, който побеждава дракона, за да спаси принцеса - история, която се разпространява през Средновековието. Въпреки че за живота му се знае малко, известно е, че свети Георги е бил войник в римската армия и е бил мъченически убит през 303 г., защото се обявил за християнин и отказал да се поклони на римския император. Култът към свети Георги е одобрен от папа Геласий в края на V в. и се разпространява в Англия в края на VII в. благодарение на кръстоносните походи.В Генуа почитта към свети Георги вероятно се разпространява по време на войната, обявена от император Константин срещу готите през VI в. от н.е., когато генуезките войници, водени от генерал Велизарий, са сред най-храбрите във византийската армия. Въпреки това именно по време на Първия кръстоносен поход през 1098 г. славата на Свети Георги се разпространява най-много заради легендата, според която той се появява сред бойците по време на битката срещу сарацините. Свети Георги става символ на борбата между Доброто и Злото, а образът му може да се види на герба на община Генуа, както и на славния градски гонфалон, съхраняван някога в църквата "Свети Георги" в центъра на Генуа - гонфалон, който тържествено е предаден на адмирала на генуезкия флот, преди да отплава срещу враговете, гонфалон, преживял стотици битки.
