Най-важната църква в Генуа е Катедралата Сан Лоренцо. Генуезката катедрала и художествените изображения по стените ѝ дават началото на много легенди и куриози. Построена е около 1098 г. и е посветена на Сан Лоренцо Мартире и пази праха на светеца-покровител на града Сан Джовани Батиста, донесен в Генуа в края на Първия кръстоносен поход.
Фасадата е забележителност на Генуа и не е трудно да се разбере защо. Сложните детайли могат да се похвалят със същата красота като по-популярни забележителности в Италия като Дуомо във Флоренция, но без всички туристи. Според местна легенда фасадата дори може да определи бъдещето на любовния ви живот. Не забравяйте да потърсите "кучето" във фасадата, което според местните предания е добавено от скулптор от XIV в., който скърбял за собственото си изгубено куче. Твърди се, че ако откриете създанието с формата на куче, сте предопределени за истинска любов. Но ако не успеете да го откриете, ще останете завинаги сами. Ето един съвет за тези от вас, които се надяват да намерят любовта: кучето се намира от дясната страна на фасадата на нивото на очите. In bocca al lupo!
Базиликата се превръща в катедрала през IX в., заменяйки базиликата на Дванадесетте апостоли, посветена на генуезкия епископ Сан Сиро през VI в. По това време сградата се намира извън градските стени.
Благодарение на преместването на катедралата и построяването на стените районът на Сан Лоренцо се превръща в сърцето на града, което се разраства и променя: в град без площади, парвизът на Сан Лоренцо предлага основна сцена за социалния и политическия живот през Средновековието.
Папа Геласио I освещава катедралата през 1118 г., когато започва реконструкцията на църквата в романски стил благодарение на средствата, идващи от градските данъци, военните авантюри и кръстоносните походи. През 1133 г. катедралата става седалище на архиепископа на Генуа.
През 1296 г. избухва пожар и след инцидента сградата е частично възстановена, а другата част е реконструирана в готически стил: между 1307 и 1312 г. е завършена величествената фасада с бели и черни ивици, контрафасадата е стенописана, а вътрешните колонади са рестилизирани с нови капители и добавяне на фалшиви матрони; както често се случва в Генуа, добре запазените романски структури са запазени. Между XIV и XV в. катедралата е обогатена с нови олтари и параклиси, сред които е великолепният параклис в левия неф, в който се пази прахът на Сан Джовани Батиста, истински шедьовър на изкуството от XV в.
Междувременно през 1455 г. е построена малката лоджия в североизточната кула на фасадата, а през 1522 г. е добавена противоположната, следвайки правилата и формите на маниерната архитектура.
В средата на XVI в., по указание на градските съдебни власти, архитектът Галеацо Алеси от Перуджа препроектира цялата сграда, като успява да реконструира само покривите на олтарите, етажите, купола и зоната на апсидата. За да може най-накрая да се види завършената катедрала, е необходимо да се изчака до XVII в., с триумфа на позлатената мазилка, която украсява пасажа, и късните маниерни фрески, които представляват "Историите на свети Лаврентий" от Лацаро Тавароне.
Реставрацията в края на XIX в. подсилва средновековните части, които в момента характеризират облика на катедралата.
Любопитен факт: за да остане неугасващ спомен за ужасите на войната, във вътрешността на катедралата, в десния неф, е запазено точното копие на невзривена бомба. Гранатата е изстреляна през 1941 г. от британския кралски флот по време на една от най-тежките атаки срещу град Генуа по време на Втората световна война.
За да завършите обиколката на катедралата, предлагаме ви да не пропускате Музея на тезорото, до който можете да стигнете от вътрешността на катедралата и се намира в близост до Музея на диоцеза.
