Картината, изобразяваща особено интензивен момент от францисканската агиография, има скорошна критическа история, тъй като през 1943 г. изкуствоведът Роберто Лонги я свързва с Караваджо като вероятно дело на качествен имитатор, ако не и вярно копие на оригинала.През 1951 г. тя е включена в каталога на известната изложба в Палацо Реале и по този повод Данис Махон заявява, че това е оригинал от 1606 г., една от най-ранните творби от неаполитанския период на художника.С течение на годините атрибуцията на Караваджо убеждава учените все повече и повече до почистването през 1986 г., което подчертава техническото качество и заличава почти всички атрибутивни съмнения. Първите сведения за картината датират от 1836 г., когато маркиз Филипо Ала Понцоне я дарява на общината в Кремона.
