Монте Кастело ди Вибио и изгубеният рай

През 1960 г. това малко селце в хълмовете на Умбрия е обект на наблюдение от страна на американската антроположка Сидел Силвърман, която в книгата си "Три камбани на цивилизацията - животът на един италиански хълм" (издадена от Columbia University Press, САЩ) определя Монте Кастело като "изгубения рай" или, по-добре казано, като оазис, където човек може да живее наистина според ритъма на природата. Благоприятното съчетание на природни компоненти като въздух, трамонтанни течения и светлина, в комбинация с елегантната и добре запазена средновековна структура, винаги са допринасяли за репутацията на Монте Кастело като идеално селище. Още през 1568 г. Чиприано Пиколпасо, управител на крепостта Перуджа, натоварен от папа Пий IV да проучи основните "градове и замъци" в земите на Перуджа, твърди в един ръкопис, че в Монте Кастело хората живеят "идеалния живот", най-добрия, защото въздухът е здравословен, и че тук хората живеят "сто и повече години", а "80-годишните хомини изглеждат едва на 35". Името на град Монте Кастело ди Вибио произлиза от "gens Vibia" - благородническа римска фамилия; градът обаче е съществувал още преди пристигането на римляните. Днес градската му структура е типичен средновековен замък, построен на възвишение с изглед към реката. Това положение дава на близкия мощен град Тоди силен мотив за амбициите му. Всъщност Тоди дълго време контролира селото, което след многократни бунтове е принудено да разруши стените си. През 1303 г. крепостта е възстановена от самия град Тоди, който я включва в отбранителната си система. Гордият характер на Монтекастели обаче продължава да преобладава до 1596 г., когато Тоди успява окончателно да укрепи властта си. По време на Наполеоновата епоха Монтекастело ди Вибио преживява нов блясък: той се отваря за нови идеи с инициативи от голямо значение. Сред тях е построяването на Teatro della Concordia - възхитителен театър, смятан за най-малкия в света. Сред художествените красоти заслужават да се споменат параклисът на Мадона деле Карсери, съществуващ от 1505 г.; Сан Лоренцо ин Вибиата с останките от древното романско абатство; селищата Мадона деле Карсери и Доглио, един от замъците на Тоди, който е маркирал границата между гвелфите от Орвието и гибелините от Тоди.