Сан Марцано - Кралски домат

Разказва се за дългото и изпълнено с трудности пътуване на доматите, които отвъд океана, от планините Гуа-темала, заедно с други грудки и подправки, се приземяват в Падания, след като пътуват в трюмовете на галеоните на Херман Кортес, завоевателя на империята на ацтеките. Посрещнат е с голямо недоверие от владетели, учени и духовници, които, без да знаят за силното му съдържание на витамини, обявяват домата за зъл плод. Началото на щастието на домата е поставено през XVII в. благодарение на фамилията Есте, херцозите на Парма, които разпространяват семената безплатно сред земеделските производители. Последните, преди да ги разсадят в откритите полета, ги загрявали в стари кофи сред сеното в жегата на оборите. И когато Европа е разтърсена от Френската революция, червеният плод вече цъфти сред зелените зеленчукови градини на хълмовете на Парма. В книгата "The Tomato: An Ancient Wisdom" (Доматът: древна мъдрост) обаче се твърди, че едва през 1902 г. във Фиано, местност между Nocera, San Marzano и Sarno, "Pomme d'amour" се превръща в San Marzano. Удоволствие за гастрономите, аромат за неделята на богатите и бедните. Празненства, белязани от червения цвят на соса, който покриваше бялата паста от мелниците Gragnano и Torre Annunziata като опияняваща лава. Селските семейства, които го отглеждали в характерните редове, окачени на колове и поддържани с бастуни или железни въжета, се грижели за него и го глезели като дете, сред богата зеленина, която предпазвала червените плодове от слънчевите лъчи. Решаваща роля за изключителното биоразнообразие на доматите S. Marzano е изиграла горещата почва на Везувий. По същество кралският домат е могъл да се похвали с такова име едва когато е станал S. Marzano. Той се ражда от възхитителна кръстоска на три сорта, които в началото на 20-ти век са били широко разпространени в Сарно и района Агро: Fiascona, Fiaschella и Re Umberto. След четиридесет години, това лято имахме едно от най-големите удовлетворения на полето. Фермерите Сабато Сирика и Еудженио Наполетано от Сан Валентино Торио, само на един хвърлей от Фиано, ни показаха сред зелените редове, отрупани с червено злато, Сан Марцано, намерено до водата на извора Санта Марина. Тази вода, идваща от басейна на Лаворате, чиста и студена, каквато е била някога, напоява разсада от домати, засаден в същата земя, където Сан Марцано се е родил преди век. След като през 1996 г. Европейският съюз признава защитеното наименование за произход (ЗНП), е създаден консорциумът "S. Marzano" (юни 1999 г.).