Светилище на Дева Мария от Арката

адикулата се е намирала на няколко километра от столицата на Южна Италия, на територията на община Сант'Анастасия, в квартал, наречен "Арко" заради наличието на арките на древноримски акведукт. Ето защо образът е наречен "Мадона дел'Арко".Аедикулата, както свидетелства брат Лудовико Айрола в едно писание от края на XVII в., се състояла от "малък, беден и древен конус от манифактура, в който в прости цветове била изобразена най-славната Дева Мария с голямо и изключително достолепно лице". Картината със сигурност не може да се похвали с някакви художествени достойнства, но това, което поразява, е тъжното изражение на лицето, доминирано от две големи очи, които имат ефекта да проникват в душата на наблюдаващия, оставяйки незаличим спомен.На 6 април 1450 г. се случва необикновено събитие. Един младеж, докато играел на федербал, не успял да накара топката да отиде по-далеч от тази на съперника му, защото я спрял стволът на липа, която се намирала близо до аедикула на образа на Богородица от Арката. Последният започнал да псува бурно и накрая, недоволен, хвърлил топката срещу лявата буза на свещения образ, от която веднага започнала да капе кръв. Младият кощунник със сигурност щеше да бъде линчуван, ако графът на Сарно не се беше намесил незабавно. Чудото привлякло огромна тълпа от вярващи, която донесла и огромни парични приходи. Последвал дълъг спор между епископа на Нола, Комуната и доминиканците. Работата по изграждането на Светилището на Мадона дел'Арко (включващо едекулата и малката църква, построена около нея) започва през 1593 г. и приключва през 1610 г., но още през 1594 г. папата възлага светилището на отците доминиканци, които получават и временно управление. Не липсвали обаче и нови и ожесточени спорове: общината искала вноски, които те невинаги се съгласявали да плащат или давали само отчасти. На фона на всички тези грозни спорове се случва друго голямо чудо (записано от нотариуса Карло Скалпато от Нола през 1675 г.): чудото на звездите. Един религиозен мъж в манастира, докато се молел, видял малки златни звездички да блестят около синината на лявата буза на Дева Мария. Мислейки, че това е халюцинация, той извикал сакристана, след това настоятеля и накрая всички останали монаси. Установява се, че това е истинско чудо. По-късно дошли епископът на Нола, наместникът на Неапол, архиепископът на Манфредония Винченцо Орсини (доминиканец, бъдещият папа Бенедикт XIII) и други авторитети, всички възхитени от такова чудо. Преди това е имало и други чудеса. Едно от тях се отнася до доста странното свидетелство, дадено от Аурелия дел Прете от Сант'Анастасия. След като получила благодат, тя отишла в параклиса на Арката на Велики понеделник 1589 г., носейки ex voto две восъчни стъпала, едното от които паднало и се разбило в тълпата поклонници. Жената, хвърляйки и другото на земята, започнала да хули Мадоната, тези, които са я нарисували, и тези, които ѝ се покланят. Точно една година по-късно, през нощта, краката ѝ се откъснали. Те били скрити, но хората ги изровили. И до днес могат да се видят на показ в старинна желязна клетка. Друго чудо се случило в годината, когато било решено настоящият храм да бъде покрит с мрамор. Един голям везувийски камък пречел на продължаването на работата и по никакъв начин не можел да бъде отстранен. На архитекта Бартоломео Пичиати (както докоснал камъка) не му останало нищо друго, освен да се моли на Дева Мария с голяма вяра. Едната половина на камъка се отчупила и паднала на земята. Той бил изложен в църквата, но скоро се наложило да бъде опазен от вярващите, които от (твърде голяма) набожност вземали отломки от него. Така той бил поставен високо в една от колоните на малкия храм. В задната част на малкия храм се намира черна мраморна плоча с надпис в памет на защитата, получена от над 8000 души, които са намерили убежище в светилището по време на изригването на Везувий от 15 декември 1631 г. до 20 януари 1632 г. Мнозина са търкали кърпа върху нея, след което са я прекарвали през челата си, докато са призовавали помощта на Дева Мария. От лявата страна на малкия храм с образа на Дева Мария постоянно гори маслена лампа в памет на изцелението, което много вярващи получили от чумата през 1656 г. Освен това, като свидетелство за изобилните благодати, получавани в продължение на много векове от море от вярващи, братята доминиканци, по случай юбилея през 2000 г., създават Музея Ex Voto (номер едно в Европа и света) в Светилището на Мадона дел'Арко, който събира в три изложбени зали изрисуваните плочи, предмети, ценности и древната клетка, в която са поставени краката на Аурелия дел Прете.