Църква майка

Църквата майка, посветена на Света Богородица от Рождество Христово, представлява за Ночи катализиращ център на всички исторически, религиозни и граждански събития. Нейният произход все още е неясен.Тя представлява първата историческа единица в Ночи: благочестивите ѝ строители я наричат Sancta Maria de Nucibus, посвещавайки я на Дева Мария и извеждайки названието от многобройните орехови дървета, които я заобикалят. Около църквата се оформя първото селище, което в рамките на няколко века е идентифицирано като Casale di Santa Maria delle Noci.През 1180 г. архиепископ Райналдо от Бари, от името на папа Александър III, признава църквата Санкта Мария де Нучибус под юрисдикцията на Кафизио, епископ на Конверсано; през 1240 г., по заповед на император Фридрих II, хората от Ночи са задължени да участват в разходите по ремонта на замъка Руво.Древната местна историография и традиция датират построяването на църквата към 1316 г., дело на принца на Таранто Филипо I д'Анжио в чест на Мадоната. Легендата разказва, че принцът дошъл на лов в горите на Ночи и бил изненадан от силна буря, която изложила на опасност собствения му живот. Приютил се под един орех и се заклел, че ако избегне опасността, ще построи църква в чест на Мадоната. Сигурно е, че Анжевините са оказали голямо влияние върху градското развитие на Ночи. Още през 1470 г. църквата е разширена от граф Джулианио Акуавива от Конверсано.С течение на времето следват други ремонти и разширения, особено през XVIII и XIX в., които променят примитивната готическа структура на църквата. Последните интервенции по фасадата са извършени през 1826 г., когато е поставен големият тимпан в класически стил.Камбанарията, висока около 35 м, е построена на мястото на съществуващата преди това между 1758 и 1761 г. от зидари от Ночера по проект на архитекта Магарели от Монополи. Интериорът на църквата, с три нефа, издигнат олтар и хор, е обогатен с множество произведения на изкуството от платно и камък. Особено внимание заслужават полихромният каменен полиптих, най-вероятно от школата на Nuzzo Barba da Galatina (края на XV в.), разположен в трансепта зад главния олтар, и Мадоната с младенеца в параклиса на Девата от Лорето, произведение, приписвано на скулптора Стефано да Путиняно (XVI в.). Интересен е живописният цикъл от фрески в параклиса на Светата Троица - в края на десния кораб на църквата - датиращ от късноготическата фаза на Матрицата.