Tursi

Територията му включва вътрешна хълмиста зона, характеризираща се с наличието на маслинови горички, редуващи се с проломи и гори, и равна и плодородна зона към морето, където отглеждането на портокали е силно развито.Твърди се, че името на града произлиза от Turcico, от името на вероятния му основател, променено на Tursikon и след това на Tursi, или от turris, с ясна препратка към кулата на замъка.Произходът на Турси със сигурност е много древен. Най-разпространеното мнение е, че Турси е възникнал около замък, построен от готите около IV или V в. от бегълци от близката Англона, разрушена от същите готи. Земеделско селище е съществувало още по римско време, което се доказва от непрекъснатото откриване на гробници и монети. Първото селище, построено около замъка, получава името Рабатана с пристигането на арабите, които го превръщат в крепост за контрол на йонийското крайбрежие.Около 1000 г. Турси вече имал облика на населен и важен град, както заради стратегическото си положение, така и заради плодородието на територията си, дотолкова, че византийците го избрали за седалище на една от трите Теми, на които разделили Южна Италия: Тема ди Лонгобардия със столица Бари, Тема ди Калабрия със столица Реджо Калабрия и Тема ди Лукания със столица Турсикон (Турси). Учредяването на нейното епископство датира от 10 век.Впоследствие под властта на норманите, швабите и анжуйците Турси продължава демографския си растеж.В средата на XV в. Турси достига върха на своя растеж: има 10 800 жители и 40 доктори по право, и е най-населеният град в Базиликата, с процъфтяваща търговска и селскостопанска дейност. През 1594 г. ленното владение на Турси попада в ръцете на Карло Дория, който в чест на града, на който е феодален владетел, иска резиденцията му в Генуа, където днес се намира седалището на общинската администрация, да бъде наречена "Палацо Турси".През 1642 г. Турси е бил и столица на Базиликата, а през следващия век - едно от четирите подразделения, на които е бил разделен регионът. Към края на XVII в. започва бавен, но неудържим демографски спад, дължащ се главно на чумата, която върлува в цялото Неаполитанско кралство и която само в Турси причинява смъртта на около 3000 души. Според статистиката на Мурат община Турси е била и една от най-засегнатите от малария, отчасти поради близостта си до Метапонтинската равнина.Към края на XVIII в. и през целия следващ век отглеждането на памук придобива важно значение за икономиката на този център, който развива и скромна търговска дейност.От 1870 г. нататък се наблюдава масовата емиграция. От тази дата до 1911 г. 1905 турсити напускат родината си и се отправят към Америка. Друг емигрантски поток се наблюдава след Втората световна война.Турси е родното място на поета Албино Пиеро, който е роден в Турси през 1916 г. и умира в Рим през 1995 г., и е номиниран няколко пъти за наградата NOBEL за литература. Стихотворенията му на диалект от Турси изобразяват примитивната луканска душа и имат за доминираща тема автобиографичния свят на детството.