Най-ранните източници, които документират съществуването на замъка, се отнасят до "Хрониката на Палавичино" от 1087 г. - годината, в която Уберто, внук на Адалберто, наследява постройката. Фамилията Палавичино, една от основните аристократични фамилии в териториите на Парма и Пиаченца, в продължение на няколко века поддържа контрола върху основните комуникационни пътища между Тоскана, Емилия и Лигурия чрез обширна мрежа от кули, замъци и крепости. През вековете крепостта преминава в ръцете на могъщи фамилии, сред които фамилиите Висконти и Фарнезе, херцози на Парма и Пиаченца. През 1828 г. фамилията Гросарди, особено известна с дейността си в Карбонара, завладява крепостта, а в началото на 90-те години на ХХ век там се установява фамилията Левахер. От 2001 г. замъкът е собственост на община Варано де' Мелегари.
