Teatro Regio в Парма се ражда по инициатива на херцогиня Мария Луиджия, която смята, че театърът на Фарнезе е твърде скромен, за да отразява стремежите на града. Така между 1821 и 1829 г., по проект на Никола Бетоли, е построен Театро Дукале, който е открит на 16 май 1829 г. със "Зайра", специално композирана от Белини за случая.Театърът сменя името си след смъртта на Мария Луиджия, като през 1849 г. по времето на Бурбоните първо става Teatro Reale, а през 1860 г. приема окончателното си име Teatro Regio. През 1868 г. държавата отстъпва Teatro Regio на град Парма, тъй като го смята за икономически непосилен лукс.Фасадата на театъра е в неокласически стил и е разделена на четири части. Първата част се състои от архитектурен портик, втората - от пет прозореца с триъгълни тимпани, а третата - от централен прозорец, фланкиран от две барелефни "слави", създадени от Томазо Бандини; накрая последната част включва тимпан с лира и две антични маски.Фоайето на Teatro Regio, с квадратна форма и лакунарен таван, поддържан от два реда по четири колони, в момента се използва за малки представления. Сводът на фоайето е украсен с фрески от Джовани Батиста Аци и Алесандро Коки, а стените са декорирани от Станислао Кампана.Театралните зали, декорирани от Джироламо Маняни, са с елипсовидна форма и до тях може да се стигне централно от фоайето или странично, за да се достигне до сто и дванадесетте ложи, от които са съставени. В центъра на последната се намира ложата на херцозите. Галерията, от друга страна, има самостоятелен достъп.Що се отнася до декорациите на Teatro Regio, работата е поверена на Джовани Батиста Боргези, който представя най-големите драматурзи като Еврипид, Сенека, Голдони, Плавт, Аристофан, Метастазио и Алфиери. Завесата, също нарисувана от Боргези, изобразява "Триумф на мъдростта" в чест на управлението на Мария Луиджия.
