Мостът на хилядолетието, официално известен като London Millennium Footbridge, е стоманен висящ мост за пешеходци, пресичащ река Темза в Лондон и свързващ Банксайд с Лондонското сити. Мостът на хилядолетието е резултат от конкурс през 1996 г. Конкурсът за нов мост над Темза е спечелен от проекта "острие от светлина" на Arup (инженери), Foster and Partners (архитекти) и сър Антъни Каро (скулптор). Мостът на хилядолетието е първият нов мост над Темза в Лондон от повече от 100 години насам. Мостът има два речни стълба и е съставен от три основни секции с дължина 81 метра (266 фута), 144 метра (472 фута) и 108 метра (354 фута) (от север на юг) с обща дължина на конструкцията 325 метра (1066 фута). Официалното му наименование е Лондонският пешеходен мост на хилядолетието. Но никой не го нарича така. Вместо това вероятно винаги ще бъде наричан "клатещият се мост".
Изграден с помощта на "странично окачване" - инженерно нововъведение, позволяващо изграждането на висящи мостове без високи носещи колони - най-новият мост над Темза е засегнат от явление, наречено "синхронно странично възбуждане", когато множество хора се изсипват върху новата му лъскава палуба.
В деня на откриването на моста по него преминаха около 80 000 души, като във всеки един момент на моста се намираха около 2000 души.
Тези, които се намираха на южния и централния мост, усетиха, че мостът започва да се люлее и усуква в редовни колебания. Чувствайки се несигурни, пешеходците промениха походката си в същия страничен ритъм като моста. Коригираните стъпки само усилваха движението: колкото повече се случваше, толкова повече хора реагираха на движението; и толкова по-лошо ставаше.
Въпреки че нямаше вероятност мостът да падне, инженерите смятаха, че клатенето трябва да бъде спряно. В крайна сметка проблемът беше решен с два различни вида демпфери: вискозни демпфери (като амортисьорите на автомобилите); и демпфери с нагласена маса: голяма маса, скована от пружини, която понякога се използва в сгради в земетръсни зони.
