Площадът очевидно е с много древен произход, но започва да придобива физиономията, която все още го характеризира през петнадесети век, с изграждането на лоджията на Палацо Манфреди, строителство, което започва точно след превръщането в сеньория на древното градско управление и с преместването на самите Манфреди в кметството. По този повод сградата е реновирана и обогатена на горния етаж с прозорци от бял истрийски камък (останал е само един) и голяма двуетажна лоджия със седем арки. Това беше първото ядро на лоджията, след това разширено през седемнадесети век с намерението да направи цялата страна на площада еднаква, като му придаде много отличителна архитектурна дефиниция. След това цялата лоджия е преустроена в неокласически форми, подобни на оригиналните, през 1859 г. от общинския инженер Игнацио Боси. От другата страна е Palazzo del Podestà, към който е добавена двуетажна лоджия, за сметка на собствениците на магазини с магазин на площада, през 1760 г. Първоначалният проект, който беше година по-рано, включваше изграждането на само план, но Съветът на старейшините искаше да има два етажа за симетрия с лоджията отпред, тоест на кметството. Точно в този момент се реализира идеята за трансформиране на все още недобре дефинирано градско пространство в правилен площад, архитектурно маркиран от огледални аркади като сценографски фонове, според типична концепция от осемнадесети век. Трябваше да се постави ръка до Palazzo del Podestà през 1872-75 г. поради очевидни проблеми със статиката и работата беше поверена на талантливия общински архитект-инженер Акиле Убалдини, който използва класически форми в имитация на тези на общинския сграда, реновирана преди петнадесет години от Боси. Убалдини, който обикновено се отклоняваше от неокласическите канони, за да следва по-скоро еклектична култура, в този случай се опита да хармонизира новата лоджия със съществуващата, като се адаптира една към друга, за да не въвежда противоречиви елементи в по-„деликатните“ и по- натоварено пространство.на значения на целия град.
