Ухото на Дионис е изкуствена, фуниевидна пещера, вкопана във варовика, висока около 23 м и широка от 5 до 11 м, с необичайна форма, смътно наподобяваща ушна мида, която се простира на 65 м дълбочина, с необичаен S-образен ход и извити стени, които се събират в горната част, в необичайна остра арка. Пещерата има и изключителни акустични свойства (звуците се усилват до 16 пъти).Тези акустични характеристики и формата карат Микеланджело ди Караваджо, който посещава Сиракуза през 1608 г. в компанията на сиракузкия историк Винченцо Мирабела, да я нарече Ухото на Дионисий, като по този начин дава сила на легендата от XVI в., според която известният тиранин Дионисий е построил тази пещера като затвор и е затварял в нея затворниците си, за да чуват от отвора отгоре думите, увеличени от ехото. Всъщност, макар и в ущърб на внушенията и легендите, си струва да се знае, че формата на пещерата се дължи просто на факта, че разкопките са започнали отгоре, следвайки долната равнина на меандриращ акведукт, и са се задълбочавали все повече, тъй като са открити скали с отлично качество. Доказателство за това са ясно видимите по стените следи от инструментите на каменоделците, а в хоризонтална посока - плоскостите на отделяне на добитите блокове.
