Най-големият подземен храм в света, сертифициран от Книгата на рекордите на Гинес. 850 000 куб. м, разположени на пет нива на дълбочина 72 метра. И мрежа от камери и коридори, украсени с мозайки, барелефи, картини, витражи в ярки, живи цветове. Има седем основни зали, всяка от които има мистично име: Залата на водата, Залата на земята, Залата на сферите, Залата на огледалата, Залата на металите, Синият храм, Лабиринтът. Но този епичен строеж не е наследство от някакво тайнствено население с хилядолетна култураһттр://....Федерацията на Даманхур е малка самоуправляваща се общност, живееща във Валхиусела. Мнозина я сравняват със секта, а излезлите от нея описват типичните ѝ аспекти. Но ние не искаме да говорим за това, а по-скоро за нейния основател, Оберто Айрауди или Фалко, както той предпочита да бъде наричан. Именно той през 1977 г. започва работа по изграждането на храма, вдъхновен от мистични видения, които е имал като дете и които според него принадлежат на минал живот. И така, след като набелязва подходящ терен, заедно с малка група вярващи той се заема с работа, въоръжен с лопати и кирки, и започва да копае. След време от цял свят пристигат доброволци, които искат да осъществят това видение. Независимо дали става дума за нещо наистина духовно, факт е, че те успяват. И това е необикновено по две причини. Първата е, че работата не се е основавала на нищо повече от проектите на техния ръководител, който със сигурност не е бил инженер, и е била самофинансирана чрез малки местни предприятия.Втората е, че в продължение на 16 години те успяват да запазят всичко в пълна тайна, без външният свят да знае нищо за това. Особено италианското правителство, което би имало какво да каже за незаконно строителство с такива мащаби. До 1992 г., когато на вратата се появяват трима полицаи и един прокурор с възклицанието: "Покажете ни храмовете или ще взривим всичко с динамит". Неспособни да направят нищо друго, даманхурците ги пускат да влязат. Влизайки в първия храм, четиримата буквално остават с отворени уста: това, което виждат, е огромна кръгла камера с диаметър 8 метра, с централна колона, в която са издълбани мъж и жена, поддържаща таван от витражи. Удивлението им се засилвало, докато преминавали през различните помещения. Правителството решило да конфискува храма, като позволило на строителите му да довършат украсата, но да не продължават нататък. По-късно постройката била одобрена и даманхурците получили разрешение да я довършат. Самото правителство дори го нарекло осмото чудо на света. Може би един ден тя наистина ще се превърне в такова и след няколко века ще бъде запомнена като наследство на една древна култура. Днес със сигурност можем да го наречем най-странното място в Италия, а несъмнено и уникално в света.
