Строежът му, започнал през 1508 г., е завършен едва век по-късно. Архитектурата му контрастира с тази на историческия център на Тоди, който има средновековен характер. Архитектурният проект се приписва, макар и с известни уговорки, на Донато Браманте, докато намесата на някои от най-изтъкнатите архитекти от онова време е сигурна: Кола ди Матеучио да Капрарола, Амброджо да Милано, Антонио да Сангало ил Джоване, Якопо Бароци, известен като "Ил Виньола", и Балдасари Перуци. Храмът, с централен план и гръцки кръст, има три многоъгълни апсиди и една полукръгла; вътре в толкова ниши почиват дванадесет гипсови статуи, изобразяващи дванадесетте апостоли, а над главния олтар се намира древното изображение на Мадоната с младенеца и сватбата на Света Екатерина Александрийска. Изображението, за което се смята, че е чудотворно, първоначално се е намирало в стените на малък параклис, който през вековете се е разпаднал. Един зидар го намерил покрит с прах и паяжини и след като избърсал потта от челото си със същата кърпичка, с която почистил фреската, по чудо се излекувал от тежко очно заболяване. В памет на това събитие е останал ежегодният фестивал, който се отбелязва на 8 септември и завършва с красиви и внушителни фойерверки.
