Suessula

Суесула, известен също като Суесола, е древен град в Кампания с оскайски и етруски произход. Той запада, защото е разрушен от сарацините, жителите му го изоставят и той никога не е възстановен, а споменът за него се губи поради заблатяването и залесяването на района, който е открит отново едва през втората половина на XIX в. Намира се в "Calabricito" в североизточната част на община Acerra.Разположен на стратегическо място, през него е минавала via Popilia - най-важният античен път в Южна Италия. Бил е доминиран от османците, а по-късно и от етруските, които го включват в един додекапол с други древни центрове в Кампания. Бил е арена на няколко битки между самнитите и римляните, които държали голяма част от армията си разположена там, за да се защитават от самнитите.Паметна е битката при Суесула между римляни и самнити под стените на този град през 341 г. пр. н. е.: в нея римляните, командвани от консула Марк Валерий Корво, побеждават самнитите. През 339 г. пр. н. е. градът става римско владение като civitas sine suffragio.През републиканската епоха е municipium, а по-късно префектура след разрушаването на Капуа, след това военна колония с указ на Сила.През ранното Средновековие е епископство и седалище на лонгобардски гасталдант.През 880 г. е разрушен от сарацините.Богат е на паметници и църкви: останките на древната катедрала са видими до края на XVIII в. В хода на неумолимия бавен упадък жителите постепенно го изоставят, докато споменът за него практически се изгубва; почти сто и петдесет години след разрушаването му той все още е обитаван, както показва нотариален акт от 1028 г., намерен от историка Гаетано Капорале. След като заема района с гора, известна като "Calabricito", Фердинанд I, крал на Неапол, го превръща в ловен резерват до 1830 г.; през 1778 г. той нарежда да се построи там сграда, известна като "Casina Spinelli" (сега в руини), върху останките на древния град. Особеността на казината се състои в това, че сградата включва кула от епохата на Лонгобардите. Първите разкопки, които изваждат на бял свят Суесула, са предприети през 1872 г. до 1886 г. от графовете Спинели от Скалеа, собственици на района и на вилата с прилежащата към нея лонгобардска кула. Открити са множество артефакти с изключително качество на изработка. Те били разположени в старинното имение, което се превърнало в един от най-богатите частни музеи от този период.Много италиански и чуждестранни учени (да си припомним Амедео Маюри и Фридрих фон Дюн[1]) не пропускали да го посетят, когато минавали през Неапол.Посещенията се осъществяват до навечерието на Втората световна война: през 1943 г. германското командване окупира част от вилата, която се пази заедно с музея до октомври същата година: през този месец, преди да напуснат вилата, германските офицери разграбват златните ѝ бижута, особено злато, наречено "злато на спинели".Заграбените предмети, които и до днес не са възстановени, имат не само материална, но и историческа стойност, тъй като са редки бижута от архаичния период, уникални и незаменими образци на древното златарско изкуство. През 1945 г., в годината на края на войната, къщата на Спинели е лишена от цялото си вътрешно обзавеждане от XVIII век, тъй като е използвана от англо-американските войски за дърва за огрев, с изключение на витрините, в които се намира най-важната част от древните артефакти.Почти цялата колекция се оказва непокътната, с изключение на няколко счупени вази с незначителна стойност, както разказва Майури в статия в периодичното издание "Il Fuidoro" [2].Тъй като обектът вече не е безопасен, вдовицата Спинели дарява по-голямата част от колекцията на Националния археологически музей в Неапол - под името "Колекция Спинели". - където тя все още е изложена в специални витрини в праисторическата секцияПонастоящем сградата на вилата е защитена като ценност от историко-археологически интерес както от Закон № 1089 от 01.06.39 г., така и от Президентски указ № 616 от 1977 г., с измененията.Болезнена забележка: древният град, изваден на бял свят днес, е само малка част от това, което е трябвало да бъде в миналото, като археолозите предполагат, че обхватът му би бил по-голям от този на археологическия обект Помпей...